Пеньо Мангъров, по-известен като Сашо Чешкия, ще изтърпява наказание лишаване от

Пеньо Мангъров, по-известен като Сашо Чешкия, ще изтърпява наказване „ отнемане от независимост “ за период от 12 година за похищение и обезчестяване на жена в изискванията на продължавано закононарушение и рисков рецидив, оповестиха от Върховен касационен съд. Решението не предстои на обжалване.

Делото е формирано по касационна тъжба на Пеньо Мангъров. С присъда на Окръжен съд – Пловдив той е приет за почтен по повдигнатото му обвиняване за похищение на жена при изискванията на рисков рецидив. Признат е за отговорен за това, че на три пъти, в изискванията на продължавано закононарушение и рисков рецидив, откакто е бил осъждан за тежко съзнателно закононарушение на отнемане от независимост, не по-малко от една година, осъществяването на което не е отсрочено, се е съвкупил с лице от женски пол, като го е принудил към това със заплашване. Наложено му е наказването „ отнемане от независимост “ за период от 6 години. 
 
С новата присъда на Апелативен съд – Пловдив е анулирана оправдателната част на първоинстанционната и подсъдимият е приет за отговорен по обвиняването за похищение, като му е наложено наказването „ отнемане от независимост “ за период от 12 години. Увеличен от 6 на 8 години е срокът на наказването „ отнемане от независимост “ по обвиняването за насила. Определено е едно общо наказване за двете закононарушения – „ отнемане от независимост “ за период от 12 години. Първоинстанционната присъда е доказана в останалата ѝ част.

Тричленният състав на Върховен касационен съд приема, че не следва да се удовлетворят касационните искания и че атакуваната присъда следва да бъде напълно доказана. В претекстовете написа, че въззивната инстанция е направила следен и сериозен прочит на доводите и съображенията на съда от първата инстанция и е направила собствен личен подобен. Много пространствено е обърнато внимание на цялостното държание на потърпевшата, включващо отиването в полицията, което не е било неотложно, на свидетелстването ѝ в другите етапи на процеса. С съображение е признато, че потърпевшата е била поредна в продължение на цялата наказателна процедура. 

За да се доверят на показанията на потърпевшата, инстанциите всъщност са изтъкнали рационални причини. В решението на Върховен касационен съд се споделя, че също така е належащо да се откри повода за случилото се и да се наблюдава държанието на потърпевшата в обстановката, в която се е оказала най-много по волята на подсъдимия, само че частично и заради своята реакция към упражняването на тази воля. След като потърпевшата към този момент е била безалтернативна като опция, като полов обект, подсъдимият засилил своята неотложност, като дозирал своя напън, а най-после подходил нападателно и с директна опасност. Според касационната инстанция дейностите на Пеньо Мангъров в този миг са изцяло умишлени. Той дозира държанието и го приспособява съгласно насрещната реакция, в тази ситуация на потърпевшата, ловко употребява „ репутацията “ си, данни за която са налични в световната мрежа – интернет, и която е била известна на потърпевшата.

Простата, налична и налично съществуваща информация подсъдимият е визуализирал чрез видеоклип, като е добавил и вербална опасност, която адресирал и към нейните близки, родителите на потърпевшата. „ Това надалеч не е флирт, въведения към любовно пояснение, а е непосредствено ориентирано към изкривяване волята на потърпевшата и подчиняването ѝ на своите стремежи. Деецът доста добре е съзнавал последствията от своите дейности, от по този начин упражнената многоаспектна насила и нейното естество – в несъгласие с правото и морала, че с тези си дейности нарушава правото на обособената персона на свободен избор в нравствен и физически аспект, като е целял точно това “, безапелационен са висшите съдии.

Според тях принудата е осъществена и тя е била продължителна и задоволителна, с цел да сложи потърпевшата пред избор дали да извършва желанията на подсъдимия или да сложи под опасност здравето и живота както на себе си, по този начин и на своите родители. За съдилищата няма никакво подозрение, че подсъдимият от самото начало на контакт с потърпевшата е съзнавал нейното отвращение за интимна непосредственост, само че и освен, въобще за нежеланието ѝ да го последва от Пловдив в град София – реакция, която е преодолял по описания метод.

Тричленният състав на Върховен касационен съд не е приел за основателна защитната теза, че заканите са целели единствено да стимулират потърпевшата да се срещне за повторно с подсъдимия, защото потеглянето с автомобила незабавно след качването на потърпевшата в него е премислен ход, който е целял да отнеме опцията за опозиция и вероятно потърпевшата да напусне транспортното средство.

„ През целия интервал потърпевшата е била лишена от независимост, което също не е намерило отражение в оценката на обвинителната власт, както не е сторено и във връзка с блудствените дейности. Всъщност пасивността на обвинителната власт не може да бъде тълкувана в интерес на липса на оказана насила, в извинителен аспект на действията, за които е предявено обвиняване “, допълват висшите съдии.

Поради изложеното недоволството за погрешно приложение на закона и настояването за анулация на присъдата с оправдаване на дееца се отхвърля напълно от правосъдния състав на Върховен касационен съд. Той приема също, че не са позволени основни и отстраними нарушавания на процесуалните правила.

Липсва неправда на наложеното наказване, която да е очевидна, заради което касационният състав приема, че и в санкционната част атакуваният правосъден акт следва да бъде доказан.